Каяк ли бе да го опишеш


Казват, че няма втори шанс да направиш първо впечатление. Е явно с всяко нещо, което правим за пръв път, е така.

Като за начало трябва да кажа, че ме е страх от водата или по-скоро от това, че не усещам дъното под краката си. Возила съм се на гумена лодка веднъж, още преди да осъзная страховете си и веднъж – в моторна лодка, ама там си беше стабилно и не се брои 🙂
Та… Решихме с мъжа ми да надхитрим августовската жега и да отидем на яз.Панчарево на разходка, ей така по хладното. Пристигаме сутринта на малък кей, на който не бях стъпвала дотогава. Разхождаме се покрай едни големи хангари и гледам във всеки от тях се насъбрали момичета, чиито тела подсказваха, че в денонощието освен ядене и спане, през останалото време тренират, ама яко… Бях убедена, че сме сбъркали мястото за разходка.
Стигнахме до хангар 10, а от там излиза един младеж, чийто дневен режим очевидно беше същия, като на момичетата. След кратка размяна на приветствия – изненаадааа – това е нашия инструктор… по каране на каяк! Ама чакай, как така каяк, може би става въпрос за друг, това е твърде малка лодка, няма да се събера, а дори и да се събера, ще се наклоня и ще се удавя! Шок и ужас замаскиран от деликатна усмивка от моя страна…
Та младежът ни задава въпроса: Хора,  гребали ли сте досега?
Ами, момент да си помисля – като бях малка и нашите ме водеха на морето, съм изгребвала пясък и правех дупки на плажа, ама надали това се брои. Определено не бяхме сбъркали мястото!
Последва кратък инструктаж: хващате греблото „така“, загребвате „така“, държите гърба изправен и няма да люшкате лодката. Пфф ако е само това ей сега ще Ви покажа аз как се порят вълните!
Та качих се аз и от тук започна моята забавна епопея.
Хора, ако смятате, че жените – шофьори са зле, то трябва да видите жена, която кара каяк за сефте. Пълно бедствие! То това нещо не слуша въобще! Това са едни сложни и некотролируеми въртеливи движения, които ти пречат да се движиш в права линия. То не е като да караш колело без ръце.
Чувствах се като изпила бутилка водка – този тротоар е мой, но и другия не си го давам. Носът на каяка попадаше в полезрението ту на едното, ту на другото ми око. Все едно лодката ми играеше кючек и ми се подиграваше. Приех го твърде лично.
Ако язовирът беше идеално кръгъл имах някакъв шанс да извършвам гребане в правилната траектория. В един момент от толкова много направени кръгчета реших, че това е един вид дрифтене по вода…Но не съвсем.
Тъкмо започна да ми се отдава гребането и трябваше да излизаме.
„Паркирахме“ каяците на кея и инструктора ми каза да го изчакам, за да ми помогне да сляза. Аз да ти приличам на някоя безпомощна, естествено, че мога и сама.
Хванах се за ръката на мъжа ми и тъкмо да се изправя, да прекрача и да сляза, каяка се наклони леееекичко на страни и О, Ужас! – започна да се пълни с вода. Ама се пълни като леген, ви казвам!
Направо се изумих, разтрепераха ми се краката, разлюлях се, изпуснах ръката на мъжа ми и се цопнах пак там, от където имах намерение да изляза – в локвичката студена вода, която сама си напълних.
Урок №1: СЛУШАЙ КАКВО ТИ ГОВОРИ ИНСТРУКТОРА!
След известна помощ излязох на сушата, но Боже каква ти суша с тези мокри гащи!
Огледах положението, като куче, което е направило беля – никой не реагираше, значи това е нещо нормално. Само мъжа ми се заливаше от смях.
Изправих гордо глава и тръгнахме към колата. Тогава ме осени идеята, че е редно да подсладя иначе толкова горчивия си опит. Сетих се, че продават сладолед от другата страна на язовира, ама не какъв да е сладолед, а от онези хубавите – от машина, в кофичка и с връхче. О, облекчение!
Закрачих бодро със сладолед в ръка в търсене на най-слънчевото място, нали трябваше да съхна. О, представете си! Минувачите гледаха с ококорени очи мокрите ми САМО ОТЗАД гащи и ме осъждаха с поглед…
О, мили хора, останали сте с погрешно впечатление! Не съм стигнала до тоалетната твърде късно, просто имах злощастен опит!

Какво са обаче преживяванията, ако няма с какво да си ги спомняме и да разказваме!
Искам да споделя съвсем не на шега, че това беше едно незабравимо преживяване, което бих сравнила единствено с карането на мотор – страхотна свобода, огромно удоволствие, вятър в косите и чувството, че си жив. Препоръчвам това на всеки!
А аз – аз ще пробвам това поне още веднъж, но този път ще слушам повече 😉

Харесват ли ви публикациите в този блог? Помогнете ми в популяризирането им, като ги
споделяте в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да прочетете първи за най-новите публикации в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

LEAVE A COMMENT

About me

Константина Табакова

Константина Табакова

През 2016г. завърших висшето си образование в специалност "Художествен текстил" и от тогава до сега в свободното си време творя в сферата на приложните изкуства. В момента се занимавам основно с дизайн и ръчно изработване на бижута и аксесоари, като използвам различни по вид материали: минерали, дърво, прежди, кожа, медна тел, мъниста и др.