За плетенето с любов

Нямам никаква идея кога започна всичко.
Преди доста години, когато бях все още дете, моята любима баба се опита да ме научи да плета – на една кука, на две. Казваше, че жената трябва да може, да знае. Ех, времена! Такава амбиция от нейна страна, за каквато дори не съм подозирала! Не беше предвидено обаче моето упорство срещу порядките. Последваха дълги опити, носещи със себе си умоляване, мъмрене, наказание и какво ли още не. Да, научих се, но от нЕма и къде. След това хвърлих всичко и си остана само „да, учила съм как се плете“ и толкова.
След време се научих на част от майсторството на ръчното изработване на бижута. След мъниста, естествени камъни, корда и бижутерска тел, се сетих… ами аз мога да плета бе! Вложих по малко плетиво в бижутата, които правех и се получи страхотно.
След това оплетох шал за себе си, после ръкавички за подарък и стъпка по стъпка, без много зор, се зароди у мен любовта към плетенето.
Абе, получи ми се!
Чрез всичката тази информация в Интернет, с разпитването на вещи хора в занаята, се зареждам и от цветността на хората и си създавам собствени модели:

Веднъж случайно чух една жена да казва, че няма нищо по-красиво от това да създадеш – така ти оставяш нещо след себе си, ти влагаш себе си в нещо, което е извън теб. И това ми хареса! Хареса ми страшно!. Поисках и аз да съм създател.
Приятно ми е, Константина!
Част от моделите, които съм изплела, можете да видите в личната ми галерия.